Годишнина от битката под Еледжик на 15 февруари 1944 г.
В героичното сражение в района на връх „Еледжик“ геройски загиват 19 партизани от четите „ Стефан Караджа“ и „ Кочо Честименски“. Тогава 35 партизани влизат в неравен бой с въоръжен и многочислен противник – 10 роти и 30 жандармеристи. В сражението участват командирът на Трета Въстаническа оперативна зона Методи Шаторов и политкомисарят на ВОЗ Стоян Попов. Тук, сред дебрите на Средногорието, загиват младостта и цветът на Пазарджишка околия- двама от покосените от вражеските куршуми партизани са едва 18-годишни, петима са на 20 години-ремсисти и будни младежи. Един от тях е политкомисарят на чета“ Стефан Караджа“ Любен Шкодров, който няколко дни преди сражението , пише: „ Аз предчувствам, майчице рождена, че далеч от своя бащин кът, може би в битка героична, ще завърши моят път. Но недей да плачеш ти за мене, ако падна в битка героична,аз ще падна духом несломен“. Смъртно прострелян е и Иван Пипонков-Терентий, който, когато вижда по-големия си брат Александър –Чапай, простенва:“ Бате, вода ми дай! Нямам сили, убий ме, бате!“.Зловещ картечен огън не позволява брат с брата си да се прости. В същия злокобен ден са подпалени много къщи в селата Лесичово, Церово, Карабунар и Величково.
Тези мъже, които проляха кръвта си в своя последен бой, влязоха в Безсмъртния полк на България! Прекланяме се пред героизма им, защото те са част не само от борческата история на този край, но и част от голямото съпротивително движение в Европа срещу фашисткия режим, отнел живота на милиони.
Идеали. Идеалисти. Сега тези думи звучат някак не на място. Но преди 77 години те бяха в умовете и делата на младежите и девойките от Трета въстаническа оперативна зона – Пазарджик. Тук през 1941-1944 се развива партизанското движение и се разиграват героични и трагични събития.
Новата 1944 г. както винаги идва с надежда и вяра, че ще има по-хубави и щастливи дни. Особено когато си млад. Има още време до боя на Еледжик. Въпреки че има заповед за блокади и претърсвания, партизаните решават да влязат в село Виноградец с помощта на бойните групи от околните села. В читалището има вечеринка, което е още по-добре. Влизането в селото става на 8 януари 1944 г. Салонът е пълен основно с младежи. Зимата е сурова, снежна и мразовита, но в душите на хората има надежда. Във Виноградец партизаните запалват архивите и повреждат телефонния номератор. След това се изтеглят с песен.
Властта се раздвижва
Започват блокади, засади, арести. Но след успешната акция във Виноградец въодушевлението е голямо и партизаните предлагат да се проведе нова акция. Този път е избран манастирът „Св. Св. Петър и Павел“ над село Баткун. В чета „Кочо Честименски“ са командирът на зоната Методи Шаторов и политкомисарят Стоян Попов. Спор за провеждането на акцията няма, защото властта се е активизирала. Има нови войскови части в Сараньово (Септември), в Белово, а в селата са усилени патрулните групи. Определят се награди в по-голям размер за убитите и заловени партизани. Да има по-чести блокади, изгаряния на къщи, интерниране на семействата на нелегалните. Това е съдържанието на документ от 25 януари 1944 година, изпратен до командира на дивизията в Пловдив. Акцията в манастира се провежда на 28 януари 1944 г. Само три дни след зловещата заповед.
Преди трагичния бой на Еледжик се разиграва жестока драма в „медицинската землянка“. Тя е открита чрез предателство. И защото партизаните са постъпили великодушно и пускат един любопитен козар. Той издава землянката с тримата партизани. Ловните я обграждат и при сражението е убит Никола Радков. Раненият в крака Георги Цветанов е неподвижен и заедно с Никола Серев са заловени. В акцията, проведена на първи февруари, са участвали 60 полицейски чинове, 120 души войскови чинове от 27-и пехотен полк и около 25 милиционери (това са мобилизирани цивилни, които са въоръжени). Всичко това за трима партизани.
Блокирани са пътища
претърсват се местности, в резултат на тези действия на властта между 31 януари и 2 февруари са убити 6 човека. След акциите и скъпите загуби партизаните от чета „Кочо Честименски“ и чета „Стефан Караджа“ се насочват към Еледжик. До скалата „Новаковец“ са изкопани две землянки. В тях се настаняват четите. Заедно с тях тук е и командването на зоната. В землянките е тясно, задушно, но кипи политически живот. Политкомисарят Любен Шкодров издава „Четнически глас“.
Няколко дни преди драмата на Еледжик стават други трагични събития. На 8 срещу 9 февруари полиция и войска блокират село Величково. Арестувани са стотина човека, из селото се носят писъци и кучешки лай. Както пише в едно писмо, „Величково гори и пищи“. Гори, защото са запалени десет къщи на нелегални и ятаци. Пищи, защото са убити 16 души, някои заровени полумъртви.
14 февруари, Трифон Зарезан е. Районът е лозарски и хората обикновено очакват празника с нетърпение и надежда. Но сега не е така. Те са свити и мълчаливи. На 14 февруари пищи и гори и село Карабунар. Вали обилен сняг. Арестувани са около 80 души в училището. Изгорени са 5 къщи и са убити братята Илия и Любен Хамалски.
Блокадата продължава в целия район. Няма свободни пътища и пътеки. Както казахме, заповядано е на Георги Момеков да замине с група партизани за храна. Те забелязват, че в село Церово има ловна рота. Момеков изпраща човек да предупреди четите да не напускат землянките. Партизаните са
в бойна готовност
Денят е 15 февруари 1944. Методи Шаторов издава заповед всички да излязат навън. Костадин Старев (Клим), който е командир на четата, не е съгласен, но командирът на зоната казва. Все пак Клим изпраща една група начело с Димитър Караиванов (Ботьо) на разузнаване. Те се връщат и докладват, че няма нищо тревожно. Четиридесет партизани излизат на въздух от душните землянки. Макар че е много студено – партизаните са доволни. Клим все още е недоверчив и изпраща двойка партизани на наблюдателен пост. И пак предателство. Войник-запасняк излиза на лов. Обхожда района около Еледжик и забелязва резервната землянка. Съобщава на полицията.
Изпратените на пост партизани забелязват движението на войската към 10.30 часа. Съобщават на ръководството. Методи Шаторов дава заповед партизаните да се приготвят за бой. Ловните са видели следите, оставени в снега, и започват обкръжение. Клим разбира опасността и заповядва да се изтеглят към гората. Започва стрелба. Огънят е смъртоносен. Падат първите жертви. Снегът се обагря от кръв.
Димитър Караиванов и Любен Шкодров се изправят и отправят думи към войниците от ловната рота: „Братя, срещу кого стреляте? Не стреляйте! Не стреляйте срещу бъдещето си!“ Боят продължава повече от два часа. Нозете на Клим са прекосени от картечен ред. До него пада Лазар Боснев. Загива и политкомисарят на четата Димитър Караиванов. Една група начело с Методи Шаторов и Стоян Попов стига до гората. И командирът, и политкомисарят на зоната са ранени. Превързват се и продължават. По кървавите следи ги настига Чапай. Започват да се изтеглят към Ветренския Балкан.
Небето става все по-тъмно, завалява сняг, който сякаш иска да покрие кървавата драма под Еледжик, където падат всички двадесет и двама герои. Мъртви, но несломени. Снегът продължава да вали. Поляните стават все по-бели. Само кръвта им прилича на разцъфтели алени божури.
