Споделете статията с вашите приятелите в социалните групи.
Нека заедно припомним за нашата славна и велика Родина !
„Там се научих да не мрънкам за щяло и нещяло. Да се храня редовно и с каквото има в чинията. Да пера на ръка. Да шия. Да спя седнал, дори и прав.
Да тичам през лятото с противогаз, без да се удавя, като за целта от време на време отлепвам гумата откъм брадичката, за да изтече потта навън. Да разчитам повече на себе си. Да не оплаквам грешките, а да се старая да ги поправям.
Там научих по трудния начин колко важни всъщност са семейството, приятелите, домът, родният град – когато не си ги виждал една година, осъзнаваш истинската им емоционална стойност. Вече като стар войник, там установих, че новобранските кюфтета са еднакво вкусни, независимо дали са правени в Ябланица, Видин, Шабла или Петрич.
Там се запознах с интересни хора. Споделихме радости и несгоди. Възмъжахме заедно.
Знаете, че всеки автомат в казармата носи женско име. Моят беше Венета /прегърнал съм я на снимката/, защото номерът му започваше с ВЕ „
Стефан Минчев, Бургас
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
Споделете статията с вашите приятелите в социалните групи.
Нека заедно припомним за нашата славна и велика Родина !
