Споделете статията с вашите приятелите в социалните групи.
Нека заедно припомним за нашата славна и велика Родина !
Тогава вместо „И кой каза!?“, момчетата питаха „А кога ли ще дойде денят да се върна аз у дома, а кога ли ще дойде денят да се уволня!?“… Познатият рефрен от „Батальонът се строява за последен път“. За последен, ама друг път – чак след цееееели 2 години!
И как зайците тогава да не реват, като знаеха, че военната служба е „дълга, но тежка“. Много по – дълга и тежка от всяка учебна година в Гимназията. Защото вместо двор – ги чакаше плац. Вместо звънец – бойна тръба.
Вместо дежурство в клас – караул. Вместо училищна раница – пълно бойно снаряжение. Вместо игри – тактически учения. Вместо гадже – автомат под ръка. Вместо „Здравейте, ученици!“ – „Рота, мирно!“ Вместо млада класна – старшина. Вместо двойка – непоряд…
…Е, след това толкова драматично изброяване сигурно вече не четете, а пеете: „И ето идва шифрограмата и аз падам на колене, и се моля на всички богове – уволнение!“…Точно като едно време, когато завършването на Гимназията и уволнението от казармата беше еднакво въпрос на доблест и чест.
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
Споделете статията с вашите приятелите в социалните групи.
Нека заедно припомним за нашата славна и велика Родина !
