Споделете статията с вашите приятелите в социалните групи.
Нека заедно припомним за нашата славна и велика Родина !
През 1950 година приключих учителския институт във Велико Търново. С подписана от мен декларация за петгодишно учителстване в пограничен регион според министерско разпореждане за признание на военната работа постъпих като преподавател и шеф в добруджанско селско учебно заведение. Повечето от хората там бяха преселници от Северна Добруджа.
В селото преди малко бе формирано Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Имаше и огромна партийна организация. Партийният секретар беше също от преселниците. Беше учил в румънско учебно заведение и изпитваше усложнения в писмената активност. Учех щерка му и станахме положителни другари.
Често идваше при мен да му пиша някои материали за изявления на комсомолските събрания, които постоянно посещаваше. Пишех му и приветствени слова за празници и тържества. Един ден пристигна при мен с къс доклад до ОК на Българска комунистическа партия.
Помоли ме да го ревизира и да поправя грешките. Проверих го и поправих някои неща. Преписах го отначало. Той ми благодари и ми предложи да ме одобряват за член на партийната организация. Аз дадох единодушието си. На извършеното партийно заседание ме предложи за член на партията.
Всички утвърдиха предлагането и според партийните условия ме одобриха за кандидатпартиен член. След това научили, че има решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия краткотрайно да бъде спряно приемането на служещи в партията. Все отново партийният секретар решил да се съветва с ОК на Българска комунистическа партия. Отишъл при секретаря по идеологическите въпроси.
След като го изслушал, той му споделил: „ Вие го приемете за кандидатпартиен член и го ползвайте, където е належащо. Докато изтече кандидатпартийният му стаж от година и половина, решението на Централен комитет на Българска комунистическа партия ще бъде анулирано и тогава ще го приемете за постоянен партиен член “. Потвърдиха решението за приемането ми за кандидатпартиен член.
Възлагаха ми много задания. В края на образователната година министерското разпореждане за петгодишно учителстване в пограничен регион и признание за постоянна военна работа бе анулирано. Бях свикан да отпътува за родната казарма. Така казармата ми лиши участието в Българска комунистическа партия. Пенчо Пенчев, Трявна
СПОДЕЛИ НОВИНАТА👉
Споделете статията с вашите приятелите в социалните групи.
Нека заедно припомним за нашата славна и велика Родина !
