Малко преди да бъде разстрелян на 23 юли 1942 г. в столичното гарнизонно стрелбище заедно със своите другари Антон Иванов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов, осъденият на смърт Антон Попов се венчал в килията за своето любимо момиче Росица Манолова.
Започва вече сватбата, Антоне!
Сега смъртта е
тука кум,
но вместо шепа
празнични бонбони,
ще хвърля тя куршум подир куршум,
но вместо с мелнишко червено вино
ще пълни чашите
със твоя кръв,
да вдигнат тост сватбарите във синьо
за здравето на българския лъв.
До теб стои невеста и вдовица,
до нея – ти,
и жив,
и умъртвен.
Целувай вече тъжната си птица.
И майка си.
И утрешния ден.
С тромпетите на пушките отсреща
сватбарите се стягат за хоро.
След малко сватбените бели свещи
ще изгорят от скръб
над твоя гроб.
И неродени вечно ще останат
едно момиче
и едно момче –
една мечта,
докрай недомечтана,
една любов без люлка и звънче.
Но пак вдигни очи. И пак се радвай.
Ще те запомни
този сив тунел.
Страхливецът никога не вдига сватба,
когато го отвеждат
на разстрел!
ЕВТИМ ЕВТИМОВ
Източник: Борислава Петкова
