В родопското село Равногор няма непочернена къща от партизаните, разбойническите им акции са почти ежедневие, а районът е пропищял от мародерствата на отряда „Антон Иванов”. След разгрома на отряд „Антон Иванов” в началото на март 1944 г. оцелелите около 15 шумкари подлагат на масов терор хората в Пазарджишко. Къшлите на равногорци попадат по пътя на разбития отряд. Озверелите и прегладнели партизани грабят всичко, нападат пастирите и пастирските колиби, взимат храната и оскъдните им дрехи, събуват и цървулите от краката им, за да се обуят те, измъчват ги, гаврят се с жените им, използват селяните като през турско – да ги пренасят на гръб през водите на Въча, а накрая всичко завършва с убийства.
Историите са изключително покъртителни и зловещи. При един от бандитските грабежи нахлуват в къшлата на Шикови. Вътре са двамата братя Васил и Димитър със синовете си Атанас и Стефан, на 15 и 16-години. С насочено оръжие командирът заповядва да съблекат дрехите си и да им ги предадат. Изплашените стопани изпълняват заповедта. След като вземат дрехите и оскъдната им храна, командирът кимва на един от партизаните:
- Трепи ги!
- Защо да ги убиваме, бе, Пашка (това е прякорът на Георги Серкеджиев), всичко им взехме?! – възразява шумкарят.Тогава Пашката , без да каже нито дума стреля по мъжете. Жената партизанка (Нанка Серкеджиева) му помага усърдно в убийствата. После решават да се отърват и от момчетата – Стефан и Атанас, които стават свидетели на разстрела на бащите им. Пашката издава нова заповед – да бъдат разстреляни, но Нанка настоявада бъдат заклани с хладно оръжие,за да пестят патроните.Димитър вижда с очите си цялата кървава драма, но успява да избяга през отворената врата. Стрелят по него, но не го улучват. Той се добира до Равногор и съобщава какво става по къшлите.
В селото има паметник в памет на 31 равногорци, избити от партизаните.
Никой в Равногор не иска мъст, а единствено памет за невинните жертви и да се помни от историята, че партизаните не бяха народни синове, а разбойници и садисти, които налагаха с кръв и терор една чужда идеология ,изпълняващи заповеди на Москва и болшевиките.
Из книгата „Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище“ проф. Балкански
