Дълбок поклон пред паметта на загиналите партизани и ятаци от Борован в ноща на 10 срещу 11 юни 1944,преди 77 години
На 4 Юни 1944г. Борован е блокиран от жандармерия и полиция. Въведен е полицейски час от 20:00 до 06:00 часа, през който населението няма право да се движи по улиците и да излиза извън селото. Арестувани са повече от 80 човека, заподозрените в помощ на партизаните. След денонощни разследвания и побойща една част от тях са освободени, други са откарани в техническото училище в Бяла Слатина, а трети в затвора във Враца.
В мазето в полицията в Борован остават:
Тошка Петрова Стойновска, Рашо Трифонов Тарльовски, Цено Мишов Лалковски, Ангел Йошков Бецински и Славко Ценов Врачовски.
5-мата са жестоко бити и измъчвани, за да предадат партизаните. Някои от местните управници, вместо да защитят съселяните си ги подлагат на не човешки инквиции и гаври. Но най-ужастното е, че местния свещеник Стефан Петров и учителят Трифон Тричков издевателстват гнусно над Тошка Петрова и режат гърдите й.
Местните управници Георги Белински- помощник кмет, Трифон Тричков- комендант, свещениците Стефан и Анани, Цветко Поповски, Лало Лалковски и Върбан Бунджов настояват задържаните да бъдат разстреляни, за сплашване на многото ятаци и помагачи на партизаните. На тяхното желание се противопоставя кметът на Борован – Кирил Ценов – юрист от Оряхово, който смята, че задържаните трябва да бъдат предадени на съд. Заради тази му дързост, той е уволнен с телеграма от областния областният управител и напуска Борован.
Пъкления план довършват Георги Белински и Трифон Тричков.
В полунощ на 10 срещу 11 Юни 1944г. арестуваните ятаци са превозени с каруца до местността „Велчова падина“, където предварително е изкопан общ гроб от местните слуги на фашистките управници – Цеко Кулкински и Петър Кокосийски .
Остава им още само миг живот ….
Тошка, Рашо, Цено, Ангел и Славко протягат ръце един към друг, но груби удари прекършват сетния им порив.
Разстрелват ги от упор, легнали, а после зверски ги доубиват с приклади, мотики и търнокопи.
Палачите запалват слама на пресния гроб, за да заличат кървавите следи, след което си организират банкет в кръчмата на центъра в селото и си разпределят 200-те хиляди лева, награда за убитите.
11 Юни- дата паметна и не забравима за Борован
По най-зверския начин без съд и присъда бе отнет живота на верните ятаци на партизанския отряд „Гаврил Генов“, само месеци ги деляха от деня на свободата.
1. Тошка Петрова Стойновска – Родена 1921г. в многодетно семейство. Закърмена от рано с идеите на комунизма, чиито член и баща й Петър. Винаги весела, засмяна, хубавица и прекрасна певица. Предана на своите идеали се включва в антифъшистката борба.Със изрязана петолъчка на гърдите е разстреляна без да издаде ни една предателска дума.
2. Цено Мишов Лалковски – Роден 1924г. в бедно семейство. Баща му член на БКП от 1919г., участник в септемврийското възстание – 1923г. При такова семейство той оформя своята комунистическа идеология, приемайки я с цялото си сърце, като за най-праведната за човечеството. При жестоките изтезания той отговаря „Предател няма да стана“.
3. Рашо Трифонов Тарльовски – Роден 1924г. в бедно земеделско семейство. Красив, скромен, трудолюбив. Прегърнал Ботевата поезия, която му повлияла да се включи в борбата против фашизма. Рашо бил много млад, едва 20 годишен изпълнявал всички задачи поставени му от партията. Радостен и вдъхновен, че помага на партизаните. Обичал да чете и много искал да се изучи.
Подлаган на адски мъчения, той проговаря : – „И да ме убиете, няма да предам другарите си. Няма да ме победите.“
Тримата , Цено, Тошка и Рашо, не нарадвали се на пролетта, неизживяли младостта, не опознали младостта , твърде млади дадоха най-скъпото си … Своя живот.
4. Славко Ценов Врачовски – Роден 1908г. в бедно, многолюдно семейство. Баща му е убит 1918г., лишен Славко от радостно детство, той се ориентирал към левите идеи и станал верен ятак на партизаните. Не простил се със своята жена, не успял прегърне своите деца, да ги целуне и помилва… арестуван бе и отведен на заколение .
5. Ангел Йошков Бецински – Роден 1893г. в бедно селско семейство. Още като ученик е запознат с идеите на социализма от своя учител – социалист Дончо Станчев. Като войник разяснява представата за социализма. През септември 1923 г. участва активно в подготовката и провеждане на възстанието. През целия си живот Ангел е работил против фашизма и победата на социализма. Взимал е отговорни постове и като ремсист, комунист в защита на левите идеи.
Така загинаха Борованските смели ятаци. Не се уплашиха от смъртта, не предадоха своите другарчета и запазиха своята чест.
С кръв е напоена тази земя, затова ни е толкова скъпа свободата. Без страх и с гордост те посрещнаха своята гибел …
Поклон, дълбок поклон пред незабравената им памет!
