Александър Боримечков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и по-късно на Българската комунистическа партия.
Роден е в кумановското село Градище, Османската империя. Участва в Илинденското въстание. След Балканската война се преселва в София със семейството си. Участва във Владайското въстание в 1918 година, заради което е осъден и затворен. През 1919 става член на Българската комунистическа партия. Участва в подготовката на Септемврийското въстание в 1923 година. Член е на Военната организация на БКП и на бойна група в София.
На 28 април 1925 година по време на така наречените априлски събития e обкръжен от полицаи и войници. След еднодневна престрелка се самоубива.
За геройската му смърт още се помни и разправя. . .
След атентата в черквата Света Неделя той се укрива на Витоша, обаче след десетина дена се връща за храна. Някъде из ливадите среща кмета и бирника на с. Бояна, те му поискали лична карта, а той изважда револвера си и ги застрелва. Отива си в къщи на ул. «Константин Величков», взема укритата си след войната пушка и през нощта се промъква до Разсадника. Там начупва клони, запасва се с тях и застава на брега на изкопания канал. На сутринта фашистката полиция тръгва да го търси, обаче той владее добре оръжието и стреля в различни посоки. Фашистите вдигат тревога в целия град, като обясняват, че в канала на Разсадника са се окопали двеста души комунисти. Вдигат се армия и полиция, докарват оръдия и под командуването на генерал Лазаров цяла Булина ливада (сега Красна поляна) е обкръжена. След продължителна стрелба едно щурмово отделение се спуска към канала, но от другия бряг ги посреща точната стрелба на Боримечков. Сражението продължава до вечерта.
Когато патроните му привършват, Боримечков скача в канала и излиза към Владайската река. Но там го пресрещат кордони от войска. Като вижда, че няма изход, той захапва револвера и се самоубива.
Когато фашистите разбират, че един-единствен човек се е сражавал с цялата софийска армия и полиция, още повече се вбесяват. От злоба убиват сина му Методи…
XXI обикновено народно събрание в свое заседание от 1 март 1927 година разглежда постъпила молба за отпускане на еднократна помощ от Мария Атанасова Кехлибарева по причина, че на 28 април 1925 нейният син о.з поручик Петър Кехлибарев пада убит в покрайнините на София, като милиционер (доброволец), в престрелката за залавянето на комуниста конспиратор Александър Боримечков в района на Разсадника, до Владайска река.
Заявлението за отпускане на помощта е подадено чрез Столичното градоначалство понеже поручикът е инвалид. След проверка на сведенията, на Кехлибарева е отпусната помощ в размер на 40 000 лева.
Столичният парк „Свети Петър и Павел“ е носил името на убития наблизо комунист-революционер Александър Боримечков, затова и в квартала още е известен като парк „Боримечката“.
