През 70-те години заедно с български приятели и ние, арменците от Културно-просветната организация „Ереван“ в Пазарджик, водени от тогавашния председател инж. Артин Бъздигян, посетихме местността Барикадите.
В един от свободните коледни дни на 2022 г. се запътихме отново Същинска Средна гора.
Преди много лета местността, където се срещали границите на три околии – Софийска, Пловдивска и Пазарджишка, на 1324 м надморска височина се наричала Кръста. По-късно партизаните я прекръщават на Барикадите.
Мотив, представящ Хвърковатата чета на Бенковски
По време на Априлските събития през1876 г. тук са си давали среща народни въстаници, прелитала е Хвърковатата чета на Георги Бенковски, водели са се битки с башибозушките орди, зараждала се е великата идея за освобождението на България от вековното османско иго…
Близо 7 десетилетия по-късно красивата широколистна букова гора става майка-закрилница за партизаните и ятаците от бригада „Георги Бенковски “, подразделение на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона по време на партизанското движение в България (1941-1944) и действа в района на Средна гора. Партизаните водят сражения с полиция и жандармерия в местността Конска поляна, провеждат акции при връх Буная, с. Душанци и с. Кръстевич , а на 24.III.1944 г. при мащабна акция за кратко завземат Копривщица. Отрядът е зимувал в землянки под близкия връх Богдан (1604 м) и в местността Барикадите. Дадени са свидни жертви: 16-годишният ятак Иван Кривиралчев от Копривщица е измъчван зверски и убит; Кръстьо Чолаков, също копривщенец, е убит близо до връх Буная, а много борци са загинали в името на своите чисти идеали.
Легендарният партизански командир Методи Шаторов
През 1965 г. по инициатива на Комитета за увековечаване паметта на загинали партизански командири, комисари и партизани с председател ген. Иван Врачев е построена триетажна сграда-хижа като Дом-паметник на Партизанска бригада „Георги Бенковски“, а околовръст по специално докарани гранитни морени са изработени бюст барелефи с автентични ликове на партизански командири, комисари, партизани и ятаци. Оформя се мемориално-възпоменателен комплекс, в който те посреща скулптура на Баба Тонка Обретенова, а в центъра е партизанинът на пост Страхил. Скулпторите са дело на известния българския скулптор, сръбския емигрант Джоко Радивоевич, отказал хонорар и живял до края си съвсем скромно в Балчик.
Вандали рушат и задигат от години всичко
Днес всичко тъне в забрава. Изваяните лица на командири, комисари, партизани и ятаци сякаш ни укоряват. Самата сграда е опустошена и разграбена.
Бетонни колони и стени с изцяло окрадена ламперия
Пътят от разклона преди Копривщица е занемарен от 1990 г. насам и продължава да се руши…
Не се опитвам да правя някакъв пиар или да придавам политико-партийни окраски на мястото. Но историята трябва да се помни. Събитията и фактите трябва да се съхраняват и препредават на поколенията. Народните борци – за една или друга кауза в името на свободата българска, са били мъченици. Ще се намери ли някой да възроди и съживи Мемориално-възпоменателния комплекс Барикадите, па макар и с осъвременено съдържание и предназначение?
Материалът е написан специално за вестник „Трета възраст“ от Нерес Ширинян и изпратен след скорошната му кончина от сина му Каприел Ширинян в негова памет.
Кръстьо Чолаков от Копривщица
Паметен знак на Мемориалния комплекс
