Споделете статията с вашите приятелите в социалните групи.
Нека заедно припомним за нашата славна и велика Родина !
„КЛИМЕНТ ВОРОШИЛОВ“ — слаботоков завод в София; в състава на Научно-производствения комбинат по далекосъобщителна техника в София. Създ. 1949 чрез обединяване на всички слаботокови предприятия в София (Телефонно-телеграфна ф-ка, „Радиопром“, „Родно радио“, „Ринг“ и др.).
Построен е през 1949 с помощта на СССР. Първоначално произвежда радиоприемници, телефонни апарати, автомат. телефонни централи, нискочестотни усилватели, електромери, стрелкови измервателни уреди (амперметри, волтметри). Последователно се усвоява производството на електромед. техника и телевизионни приемници (1953—57), ултракъсовълнови радиотелефони (1961—65), ултракъсовълнови радиостанции и проф. радиоелектронна апаратура (1966—70).
На основата на „К. В.“ се създават 11 самостоятелни предприятия на слаботоковата промишленост в България (1960) Телефонното производство се обособява в самостоятелен Завод за телефонна и телеграфна техника в София (1963), производството на радиоприемници преминава към Радиозавода във Велико Търново (1966), на специални (транзи-сторизирани) ултракъсовълнови (УКВ) радиостанции — към завода за ултракъсовълнови станции „М. Антонов“ в гр. Гоце Делчев (1974), а монтажът на телевизионните приемници— към Завода за телевизори и радиоприемници (до 1976 Радиозавод) във Велико Търново (1977).
Монтаж на телевизори „Опера 1“ в Слаботоковия завод, 1962 г.
След извършената специализация „К. В.“ произвежда радио-релейна апаратура, уплътнителни телефони системи за симетрични и коаксиални кабели по лицензия и резервни части за тях, пром. телевизионни установки. След реконструкция и модернизация (1974) производството е с елементи на автоматизация и поточна организация и се извършва по съвременни технологии. Бъдещето на завода е в производството на далекосъобщителна и проф. радиоелектронна апаратура. Коопериран е с ок. 30 предприятия. Изнася далекосъобщителна апаратура (радиорелейна и уплътнителна) за СССР, ПНР и ЧССР. Орден „Г. Димитров“ (1974).
След промените започва неговият бърз упадък, докато накрая не хлопва кепенци и оставя стотици специалисти без препитание.
Заводът е взривен през април 2008 година, за да може на негово място да изникне поредната бизнес сграда.
Споделете статията с вашите приятелите в социалните групи.
Нека заедно припомним за нашата славна и велика Родина !
