Споделете статията с вашите приятелите в социалните групи.
Нека заедно припомним за нашата славна и велика Родина !
Инцидента става, докато пътува по столичния бул. „България“ заедно с шофьора си Румен Желязков – Жабока в автомобила си – „Мерцедес“ S600 с номер BB FN 888. Фатик Исмет Шабан е роден на 7 юли 1963 година в Турция в семейството на Исмет Тюркмен Шабан, което е от сирийско-кюрдски произход.
Когато е на около 10 години, се местят в България, където баща му, известен и като Големия Фатик, е вербуван от Държавна сигурност и става активен участник в т. нар. „специфични търговски операции“, извършвани по онова време под контрола на държавата. Шабан Тюркмен получава псевдонима Фатик, което на арабски означава „човекът, който отваря“. Твърди се, че кръстник му е полк. Славил Тодоров, който тогава ръководи II Главно управление на ДС, чийто икономически отдел е координирал целия чуждестранен контингент от вносители и износители на контрабандни стоки. Властите предоставят на Големия Фатик специална къща в Бояна и през следващите три десетилетия задачата му е била „да отваря врати“, които иначе биха останали затворени за аристократичната партийна номенклатура. Затова и е разполагал с изключителни привилегии. „Като слизаше от Бояна към центъра, той ползваше пътя на Тодор Живков. Охранителите на бившия Първи го познаваха толкова добре, че дори оглеждаха маршрута и заради него“ – разказват хора от системата на някогашното МВР. Разглезен от това внимание към фамилията му, Фатик – младши израства със самочувствието на човек, който може да си позволи всичко. Дружи с децата на висшата соцноменклатурата. При свада поради невъздържания си характер, Фатик бил пребит като куче, след което Стария Шабан записва сина си да тренира борба. След смъртта на Фатик – Старши през 1998 година, Малкия Фатик поема контрабандните канали, използвани от баща му за трафик на крадени автомобили, наркотици и други стоки. Негов е първият „Мерцедес S – класа“, както и първото“Ламборджини“, появили се по улиците на София. Предизвиква респект сред подземния свят. Често се цитира случаят, при който неизвестни открадват автомобила на майка му, но след като разбират чий е, го изоставят на столичния бул. „Патриарх Евтимий“ с бележка: „Извинявай, Баба!“ Фатик е показно разстрелян на 19 август 2003 година, докато пътува по столичния бул. „България“ заедно с шофьора си Румен Желязков – Жабока в автомобила си – „Мерцедес“ S600 с номер BB FN 888.
Фатик Шабан или Малкия Фатик (Снимка: Булфото)
Когато Румен Желязков спира на червен светофар на кръстовището с бул. „Гоце Делчев“, от спрян наблизо автомобил внезапно излизат двама мъже, които откриват стрелба по „Мерцедес“-а му с автомати „Калашников“ АК-47. Автомобилът му е уцелен с над 30 куршума, а Фатик загива на място. Желязков успява да запази самообладание и веднага потегля към Военна болница, където само констатират смъртта на шефа му и стабилизират състоянието на ранения шофьор.
На 15 април 2005 година Румен Желязков, който е единственият, видял убийците на Фатик, е открит прострелян в главата в село Душинки, Брезник, с пистолет „Парабел“ в ръката. До него са намерени предсмъртно писмо с дата 19 януари 2005 и вестник от миналия ден. За убийството на Фатик са задържани Асен Петров – Шаки, Костинбродския, Йосиф Йосифов – Йоско, Борис Арсов – Арчо, Стефан и Даниел Георгиеви и Ивайло Симеонов. По-късно всички са освободени от ареста. Дълго време Малкия Фатик се афишира като Филип Павлов Найденов и твърди, че бащата на шефа на „Мултигруп“ Илия Павлов го е осиновил. Павел Найденов – баща на боса на „Мултигруп“ Илия Павлов, застрелян през март същата година, разкри ексклузивни любопитни подробности за приятеля на сина си – Малкия Фатик. – От кога датира приятелството ти с Шабан Исмет и сина му – Малкия Фатик? – Баща му, Шабан, не ми е бил приятел, а просто познат като бизнесмен, уважаван от тогавашните държавни мъже. Явно, това, което е правил, е било полезно за държавата и тя е имала нужда от такъв сътрудник като него. Той беше под крилото на държавата. След промените направи някаква ферма за гъски, произвеждаше гъши дроб и го изнасяше. Не съм си купувал от него. Но децата ни, Илия и синът на Шабан, Фатик, бяха близки. Искаше да става борец като него и се беше записал да тренира, но не стана. А синът ми стана балкански шампион на крехка възраст – 18-годишен. Борбата го направи дисциплиниран. По времето, когато държах бар „Астория“, Фатик идваше там с компании. По едно време го бяха обвинили, че е направил беля на други хора. И той, за да покаже, че това не е истина, силно раздразнен, си простреля с пистолет лявата ръка. Куршумът мина през дланта, но успя да се възстанови. Илия го упрекна тогава, че е постъпил по този начин. Такова поведение беше чуждо за сина ми. Илия и Фатик бяха близки, но бяха с коренно различно поведение. Илия никога не е парадирал: „Вижте ме кой съм аз!“ и никога не е защитавал достойнството си по агресивен начин. Ако някой го е упреквал в нещо, той по дипломатичен начин е решавал въпросите. А Фатик беше бурен, леко неумерен, когато трябва да доказва себе си. Но към мен се отнасяше добре, а аз, както към всички, и към него съм се отнасял добре. Като идваше при мен, го уважавах, обядвахме заедно. Или като съм управлявал различни заведения – той гладен, а аз кажа да му сервират нещо за ядене. Такива неща. – Каква е тази история с приемането от него на твоята фамилия? – Той имаше проблем с арабското си име Фатик. Смяташе, че то предизвиква съмнение към него, че кара хората да го мислят за мошеник и недостоен човек. И понеже, както ти казвам, си общуваха много с Илия, Фатик с присъщата си емоционалност, поиска да се побратимят. (смее се) Пожела да носи моята фамилия, имаше уважение към мен. Каза ми: „Искам да се казвам Филип Павлов Найденов!“ А аз му отговорих: „Ами, добре.“
– Но това официално ли стана, ходихте ли да оформяте документи, ти де юре осинови ли го? – Не съм го осиновявал. Не съм ходил нито в съвет, нито в съд, никъде. Това беше формална работа. Може би, ако му потърси някой досието, това няма да съществува. Не е законно. Но той се гордееше с това име. – Защото, ако беше официално брат на Илия Павлов, след като синът ти си отиде, щяха да възникнат наследствени казуси. Не се е чувало за такова нещо… – Няма такова нещо. Това му беше нещо като псевдоним. Не е имало юридическа процедура по осиновяване. Уговорка „на маса“, както се казва. – Смяташ ли, че има нещо общо между поръчителите и мотивите на двете убийства – на сина ти, и на Фатик? – Не, Фатик работеше на друг фронт, който наследи от баща си. Нито аз, нито Илия сме работили с тях. Бизнесът на Илия нямаше нищо общо с дейността на Фатик. А Фатик точно какво е правил, дали е имал грешки, нарушения – не знам… А на Илия посегнаха хора от вътрешната конкуренция, защото той беше изпреварил всички.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА, Дир.бг
Източник:БЛИЦ
Споделете статията с вашите приятелите в социалните групи.
Нека заедно припомним за нашата славна и велика Родина !