Споделете статията с вашите приятелите в социалните групи.
Нека заедно припомним за нашата славна и велика Родина !
Дълга е Главната улица, ако викна сега, ще ме чуят ли в другия край? Тази песен на Масларски по текст на Валери Станков я пееха много младежи през 80-те, като си мислеха, че става въпрос за Пловдив. Въпреки, че тя се казва „Неделя в Шумен“.
Но едва ли има стихове, които да прилягат така на пловдивската Главна, която е най-дългата градска пешеходна зона у нас. Даже софиянци си нямат такава разкошна алея.
Представяме ви няколко снимки, които ни връщат във времето, когато бялата настилка от дялан врачански камък все още беше нова и ненапукана, а майните се гордееха с нея. Даже тези плочки се превърнаха в символ на Главната и площада като „Плочките на Дража“, защото ремонтът беше извършен в края на 70-те, когато покойната вече Дража Вълчева, любимка на Тодор Живков, беше първи секретар на Окръжния комитет на БКП.
От кадрите се вижда сградата на прочутата Виенска сладкарница на ъгъла срещу кино „Балкан“, преди да бъде възстановена като вакъфски имот.
Вижда се още и кокетната кула на Показния зеленчуков магазин по средата на Главната, а също и магазините за облекло, когато държавната „Валентина“ беше флагманът на модата у нас.
Запаметен е и Домът на съветската книга в началото на „стъргалото“, по популярна като „Руската книжарница“.
Така е вървял животът на Главната улица в Пловдив, която тогава се е наричала „Васил Коларов“. Пловдивчани се разхождат аристократично по бели мраморни плочи, които са поставени някъде около 1980 г., след като улицата става пешеходна.
Фотографията е в състояние да събуди сладки спомени у всеки, който се отбивал в един или друг магазин, в бижутерията, бутика, сладкарницата или в галерията. На балконите и по покривите стърчат старовремските аналогови антени, с които гражданите ловяха Първа и Втора програма на единствената телевизия.
Мнозина възрастни жители на града и до днес не могат да прежалят мрамора и да засвидетелстват на сегашната настилка същите свидни чувства. На преден план се виждат две ученички, които носят характерните за онази епоха сини ученически униформи.
Видно е, че тогавашната мода е била доста по-консервативна, мъжете до един са с дълги панталони в жегата, дамите също са по-облечени макар и да се срещат минижупи. Някои от фасадите на сградите определено са били по-добре поддържани преди трийсетина години.
