Работническият младежки съюз (РМС) е създаден в контекста на засилване съпротивата на левите движения след катастрофалните за българите последици от Първата световна война. Между 1912-1918 година, българската монархия начело с Фердинанд Сакскобургготски въвлича държавата в три поредни войни – двете балкански войни и Първата световна. Лявото земеделско правителството на Александър Стамболийски (1920-1923) е свалено с преврат, а при режима на Александър Цанков (1923-1926) в страната настава терор срещу комунисти, земеделци и други леви сили. РМС се създава през 1928 г. след период на тежки репресии срещу левите младежки движения, довели до много жертви. От 1939 г. започва все по-тясното обвързване на българската държава с Третия райх, а през март 1941 България официално се присъединява към Тристранния пакт, като два месеца преди това е приела антисемитския и антикомунистически Закон за защита на нацията. Именно РМС е в основата на антифашистката съпротива в България през периода 1939-1944 г.
След нападението на нацистка Германия над СССР през 1941 г., РМС са ядрото на въоръжената антифашистка съпротива, като съставляват 70 % от партизаните. Важна тактика са диверсионните акции като унищожаване на ресурси и средства предназначени за снабдяване на немските войски. Петимата от РМС е сборно наименование на пет ръководителя на Работническия младежки съюз, загинали в антифашистката борба през периода 1941-1944.
Адалберт Антонов – Малчика (1909-1942) учи ветеринарна медицина в София и става член на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС) и РМС, взема дейно участие в студентските борби, а през 1939 вече е секретар на софийския окръжен комитет и член на ЦК на РМС. Разстрелян на Гарнизонното стрелбище след изтезания в полицията, заради антифашистката си дейност. Александър Димитров – Сашо (1909-1943) е от тракийските бежанци след войните, става тютюноработник, секретар на пловдивския окръжен комитет и член на ЦК на РМС, един от ръководителите на голямата стачка на пловдивските тютюноработници от 1940. От 1941-1943 е концлагерист в Гонда вода и Кръстополе; убит от полицията в сражение с полицията. Йорданка Николова – Катя (1911-1944) също е от тракийските бежанци и тютюноработник в Пловдив, взима дейно участие в стачката от 1928, от 1939 е член на ЦК на РМС. През 1942 е концлагерист в Гонда вода, откъдето успява да избяга същата година. Тежко ранена след сражение с жандармерията, тя е заловена и разстреляна. Лиляна Димитрова – Блага (1918-1944) учи право в Софийския университет (СУ), член на БОНСС и от 1942 е член на ЦК на РМС, същата година е интернирана в Гонда вода, откъдето успява да избяга, заедно с Йорданка Николова. Умира в престрелка с полицията в Пловдив. Свилен Русев – Бойко (1914-1944) учи право в СУ, от 1942 е член на ЦК на РМС (отговорник за бойната работа) и негов представител в щаба на Новоосвободителна въстаническа армия (НОВА), която е партизанската организация в България. Умира като партизанин в сражение през 1944 г.
Младежите от РМС се борят не само срещу обвързаните с Хитлер режими на Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, но и отявлени фашистки симпатизанти, готови да стигнат и по далеч от колебаещия се цар Борис III, който отказва на нацистите директно участие на армията във войната. Такъв е примерът с днес героизираният генерал Христо Луков. За фашистките възгледи на Луков, като водач на прохитлеристката и антисемитска организация Съюз на българските легионери, са писали историци като Николай Поппетров и Стефан Дечев, които едва ли биха били обвинени в симпатия към левите идеи. Те посочват, че Легионерите начело с Луков организират доброволци за Вермахта в Африка и са крайно дясна опозиция на монарха, която настоява за по-тясно обвързване с Хитлер. Самият Борис III е считал Луков за човек на Хитлер, който да бъде използван срещу него. На 13 февруари 1943 ремсистите Виолета Якова и Иван Буруджиев ликвидират Луков. Стефан Гечев признава, че причината за убийството на Луков е предотвратяване на още по-голяма от съществуващата, обвързаност с Третия райх. Именно такива действия на антифашистката съпротива днес СДС нарича „антидържавни акции“.
